Град Горна Оряховица е разположен в Североизточна България, в подножието на Арбанашката планина, по поречието на река Янтра и се намира на надморска височина средно около 218 м. Най-ниската точка от брега на р. Янтра е с надморска височина 92 м, докато най-високото плато над града “Камъка” е високо 412 м.
Горнооряховския район е известен с алувиално-ливадните си почви – природно богатство предопределило още от древността земеделския му облик. Географската характеристика на Горна Оряховица се допълва и от разнообразието на растителността и животинския свят. Растителност, която в отделни случаи има уникален характер. Такъв рядък растителен вид, превърнал се в символ на вечността на града, е божурът.
В района на Божур поляна гнездят защитените от закона скални орли – картали, а от няколко години сезонно жилище до тях са си изградили и няколко двойки черни щъркели. През зимата често по течението на р.Янтра се виждат лебеди.
Историята на Горня Оряховица датира още от III - IV век, когато е съградена крепостта, която през Средновековието носи името "Ряховец". Названието си тя получава от растителния вид орех, който е широко разпространен в района. Крепостта "Ряховец" е построена за защита на пътя, който тръгва от римския град Никополис ад Иструм - (разположен на 14 км северно от днешна Горна Оряховица) към Августа Траяна (дн. Стара Загора). След идването на славяните и прабългарите и образуването на българската държава в района на крепостта възниква селище.
През XII - XIV в. се обособява като важен отбранителен бастион за охрана на намиращата се само на 6 км "столица на българското царство - Търновград.
Крепостта "Ряховец" се превръща в един от големите средновековни градове - крепости, съществуващи тогажа в българската държава. Превзета и унищожена по времето на II кръстоносен поход на Владислав III Ягело през 1444.
След опожаряването на крепостта останалото население се премества в територията, където израства и съвременният град. Тук успешно започнали да се развиват всички браншове от занаятите й търговията. Пазарите на града стават прочути в цяла Северна България, а по-късно тук започват да идват и търговци от цяла Европа и от Азия.
Празникът на Горна Оряховица се чества на 29 май. Приет е за празник на града в чест на признателност към подвига на Георги Измирлиев, обесен на 28 май 1876 г. До 2005 г. се е празнувал на 28 май. От 2006 г. с решение на Общинския съвет празникът на града се променя на 29 май.
