Властите в Гърция предприемат нови мерки за опазване на крайбрежието, като увеличават броя на плажовете, на които няма да се допуска поставянето на чадъри и шезлонги. Общо 251 плажни ивици попадат под този режим, като значителна част от тях се намират в защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000.
Освен забраната за туристическо оборудване, същите плажове са поставени и под пълна забрана за строителство. Ограниченията обхващат както временни съоръжения, така и всякакви по-трайни конструкции, с цел да се предотврати човешка намеса в естествения облик на крайбрежието.
От Министерство на околната среда и енергетиката на Гърция посочват, че тези мерки са насочени към защита на райони с висока природна стойност — както от естетическа, така и от екологична и геоморфоложка гледна точка. Основен приоритет е съхраняването на чувствителни екосистеми и местообитания на редки видове.
Паралелно с това се разширява и обхватът на защитените територии. Нови плажове са включени в мрежата Натура 2000, което води до още по-строг контрол върху дейностите в тези зони. Сред тях е и районът Ахивадолимни на остров Милос. В подобни територии не се допуска отдаване на плажове на концесия или извършване на дейности, които могат да нарушат природния баланс.
С нов регламент се затяга режимът и върху т.нар. „диви“ или „неутъпкани“ плажове. Ограничават се както търговските дейности, така и човешкото присъствие в чувствителни зони, особено там, където гнездят защитени видове като морските костенурки. След последните промени броят на тези плажове нараства от 238 на 251.
Как стои въпросът в България с плажовете от Натура 2000
В България също има плажове, попадащи в мрежата Натура 2000 — включително добре познати места като Корал, Кара дере и Паша дере. На практика обаче режимът у нас често е по-либерален или непоследователно прилаган.
Макар че тези територии формално са защитени, през годините има множество опити за застрояване, временни съоръжения или различни форми на търговско използване. Контролът не винаги е достатъчно строг, а границата между опазване и икономически интерес често остава размита.
Разликата с Гърция е в мащаба и прилагането: докато там се въвеждат ясни и категорични забрани (включително пълно отсъствие на шезлонги и концесии), в България защитата по-често съществува „на хартия“, отколкото като реално спазван режим.
Ако подобен модел като гръцкия бъде приложен последователно и у нас, това би могло да съхрани малкото останали диви плажове по Черноморието — които всъщност са сред най-ценните природни ресурси на страната.