Ето какви са правилата за заведенията и магазините свързани с плащанията на ПОС терминал.
В България плащането с карта отдавна се превърна в обичайна част от ежедневието, но това не означава, че всеки търговски обект е длъжен да разполага с ПОС терминал. Законодателството предвижда такова задължение само за определени категории обекти.
Особено важно е това за туристите, които все по-често разчитат на банкови карти и мобилни устройства вместо на пари в брой.
Заведенията с две и повече звезди задължително трябва да приемат карти
От 1 март 2024 г. влезе в сила промяна в Закона за туризма, която задължава заведенията за хранене и развлечения с категория две, три, четири или пет звезди да осигуряват възможност за плащане чрез терминално устройство ПОС.
Правилото важи за ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници, барове и други обекти, които попадат в категорията „заведения за хранене и развлечения“ и са категоризирани с поне две звезди. Министерството на туризма посочва именно тези видове обекти сред подлежащите на категоризация.
Задължението не се отнася за заведения с една звезда.
Освен това законът изисква информацията за възможността за плащане с ПОС да бъде поставена на видно място, така че клиентите да могат да я видят.
За неизпълнение на задължението са предвидени и санкции. При липса на ПОС терминал глобата за физически лица, които не са търговци, е от 100 до 500 лв., а имуществената санкция за юридически лица и еднолични търговци е от 500 до 2000 лв. При повторно нарушение санкциите са по-високи.
А хотелите задължени ли са да имат ПОС?
Тук има важна разлика.
Самият факт, че един хотел е категоризиран с определен брой звезди, не означава автоматично, че Законът за туризма го задължава да има ПОС терминал за плащане на хотелското настаняване.
Конкретната разпоредба на чл. 117, ал. 6 от Закона за туризма се отнася до лицата, които извършват ресторантьорство в категоризирани заведения за хранене и развлечения. Тя не въвежда аналогично общо задължение за хотелите.
Това означава например, че хотел с ресторант може да има задължение за ПОС терминал за ресторанта, ако ресторантът е самостоятелно категоризиран с две или повече звезди. Това обаче е различно от задължение хотелът да приема плащания с карта за самото настаняване.
А магазините?
При обикновените магазини положението е различно. Няма общо законово изискване всеки магазин да има ПОС терминал и да приема плащания с банкови карти.
Това означава, че търговецът може да избере да работи само с плащания в брой, освен ако за конкретната му дейност не е предвидено специално изискване.
Същото важи и за много други търговски обекти и услуги. Самото наличие на фискално устройство или задължението за издаване на касова бележка не означава автоматично задължение за наличие на ПОС терминал. НАП изрично разглежда фискалните устройства като отделно нормативно задължение.
Може ли магазин да постави минимална сума за плащане с карта?
Да. При обикновените магазини няма обща императивна разпоредба, която да забранява на търговец да постави минимална стойност на покупката за плащане с карта.
Това обаче не означава, че търговецът може да постави клиента пред неприятна изненада на касата.
Ако например магазинът приема плащания с карта само при покупки над 10 евро, тази информация би трябвало да бъде предоставена на клиента предварително и по ясен начин.
Така потребителят ще знае условието още преди да започне пазаруването, вместо да го разбере едва след като е избрал стоките и е чакал на опашка.
Подобна позиция изразява и Габриела Руменова, основател на онлайн платформата „Ние, потребителите“. Според нея подобно ограничение трябва да бъде обозначено на видно място още при влизането в магазина.
В противен случай клиентът може да се окаже в ситуация, в която на касата разбира, че не може да плати избраните стоки с карта. Тогава той или трябва да добави ненужен продукт, за да достигне минималната сума, или да остави покупките и да си тръгне, въпреки че вече е отделил време за пазаруването.
Има ли други случаи, в които ПОС терминалът е задължителен?
Тук трябва да се направи важно уточнение: няма общо правило, според което всички търговци в България задължително трябва да имат ПОС терминал.
Задължението възниква при конкретни дейности или категории обекти, когато е въведено със специален закон.
Например държавните и общинските институции могат и в определени случаи са длъжни да осигуряват възможност за картови плащания за съответни публични вземания и административни услуги. Законодателството урежда плащанията чрез ПОС и виртуален ПОС към бюджетни организации, НАП и Агенция „Митници“.
Това обаче е различна хипотеза от задължението на частния търговец да приема банкови карти.
Затова твърдението, че „вече всеки магазин е длъжен да има ПОС терминал“, не е вярно.
Какво трябва да запомнят туристите?
Ако пътувате в България и предпочитате да плащате с карта, най-сигурно е да имате предвид следното:
- Заведение с 2, 3, 4 или 5 звезди – трябва да осигурява възможност за плащане с ПОС.
- Заведение с 1 звезда – няма това специфично задължение по чл. 117, ал. 6 от Закона за туризма.
- Хотел – няма общо изискване само заради категорията му да приема плащания с карта.
- Обикновен магазин – няма общо задължение да разполага с ПОС терминал.
- Минимална сума за плащане с карта в магазин – по принцип може да бъде определена, но информацията за това ограничение трябва да бъде предоставена по ясен начин на клиента предварително.
- Административни и публични плащания – за тях има отделни правила, включително възможност за плащане чрез ПОС или виртуален ПОС при съответните институции.
Така че, ако в малък магазин или обект за услуги ви кажат, че приемат само кеш, това само по себе си не означава нарушение. При категоризирано заведение за хранене с две или повече звезди обаче ситуацията е различна – там законът изрично изисква възможност за плащане чрез ПОС терминал.